Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2010 15:30 - Моята лична битка
Автор: kpandjarova Категория: Лични дневници   
Прочетен: 585 Коментари: 0 Гласове:
0



Моята лична битка

 

               Кажи ми, кажи, бедний народе,

                кой те в таз рабска люлка люлее?

                                              Хр.Ботев

 

    Отново е неделя.Поредната от хилядите недели в живота ми.Потънала в мисли ,със спящи още очи и уморена душа,отпивам първото и,може би единствено кафе за днес.Защото днес няма да има време за друго освен за вълнения и напрегнато взиране в  монитора. Днес е генерална репетиция за нас, българите.Днес е проверката доколко съм заслужила да прегръщам и целувам тревата и билките на моя Балкан.Онзи в спомените ми,нощите ми и надеждите ми.Защото днес е водораздела-скот ли съм или човек.Отпивам от изстиващото кафе,потънала в мисли за политика,за евентуалните конфигурации след вота.Мисля си за червения бастион,който купува гласовете на най-низвергнатата част от нашето общество-циганите, за моите съграждани-турци,благодарение на чиято помощ все още съм жива и успях достойно да изпратя майка си от този свят.Мисля си и за онова малко момиченце-циганче,което ме намери в интернет случайно,а се оказа,че някога съм учила братята и сестрите му и е чувало за мен.И как сега,настръхнали всички,готови да разкъсаме другия,раздирани от отчаяние,безизходица и озлобление се нахвърляме върху най- най- отхвърлените,бедни цигани и турци,онези,които са ме приютявали и са си делили хляба с мен.Онези,които никога не ми обърнаха гръб,защото съм българка.Мисля си и за онзи шуменски циганин,Христо,който всяка неделя,някога, минаваше с акордеона си да ми изпее”Я,кажи ми,облаче ле,бяло!”и да ме подкрепи.Мен,едва пълзящата,с патерици и полусляпа,cмляна в една катастрофа и захвърлена на произвола на съдбата от всички за цели три години..

   В този ред на мисли,години по-късно,сега,пия си кафето аз и въздишам.Изведнъж до мен достигат звуци,така свидни на душата ми.”Пътнико свиден,пътнико млад…… Много родини има в света….Че на света е България само една,нашата мила,родна страна……. Не усетих дори,как една буца ме стисна за гърлото.Сълзи се стекоха и паднаха в чашата изстинало вече кафе.Дори и не осъзнавах защо?После споменът ме изстреля до вратата.Надникнах и го видях. Много се зарадвах на моя стар познайник.Беше Христо,циганина.Времето не беше го променило.,само дето беше станал още по-черен.

Смазан от гръцкия пек,нарамил акордеона си,както винаги, той тътреше подутите си крака от ходене.Той също се зарадва като ме видя и .възкликна:

    -Ако не беше ми се обадила,нямаше да те позная,здравей!Сменила си май квартирата.

Поканих го да влезе,но той поклати глава:

     -Нали знаеш,че не мога,нямам време.Ей сега ще стане фурна,а аз още нищо не съм изкарал.

     -Добре бе,това го разбрах,поне едно кафе да ти направя-настоях аз.

    -Не бе ,душицо,мерси, ама и кафе не пия от известно време.Нещо не съм добре с нервите и сърцето.

  -Какви ги говориш ,бе ,Христо,гледам ,добре изглеждаш.Добре,поне чаша вода в този пек няма ли да изпиеш?

   -Е,щом толкова настояваш,налей ми една чаша,да не е без хич.

Докато отпиваше жадно студената вода го попитах:

    -Кажи две думи,как я караш?Едно време се канеше място да купуваш,къща да строиш.Имаше велики планове,мечтаеше…Направи ли нещо по въпроса?

   -Какво да направя,бе сестро,като цените се качиха и едвам успявам тук наема да си плащам и да не умра от глад.Не ме ли виждаш как се влача и аз,като моите народни песни.Е,имам някой спестен лев,ама доникъде не стигат.Ходих си в България да видя какво мога да направя,поинтересувах се как мога да тегля  заем-потребителски,за жилище,какъвто може,да си понадя,че да си взема   някъде едно малко жилище.Как ме виждаш от тук нататък да строя.Обаче…Мани,мани…нали съм циганин,кой те бръсне…Както се вижда май тук ще си умра –денем кръстосвай улиците,вечер до сред нощ свири по кръчмите…И както едвам дишаше и ми говореше с пресекулки,иначе много добре възпитан и интелигентен-как не дават заеми на сульо и пульо,така се вторачи някъде  в една точка.Дълго гледа без да помръдне и въздъхна:

      -Виждаш ли колко болка има и как се ядем помежду си .-Сменихме темата с изборите.Питам го дали няма да гласува, а той само се усмихна.

   -Добре,че съм тук,надалеч.-Замълча малко,поусмихна се и добави-

- Иначе,както съм циганин от Шуменско ,не можех се отърва от агитатори.Пък и за кого да гласувам, като всеки ,за да ти свърши работа те гледа в ръцете.Пък за нас,гифтите,не ми гавари..,,,Всичките са от един дол дренки,така да знаеш.Политиците не са хора!А сега ми кажи за себе си,оправи ли се,добре ли си,работиш ли?

     - Дааа,слава богу,добре съм.Благодаря ти за всичко ,което направи навремето за мен.Вече не чистя къщи,само в краен случай.

     -Че как я караш,с какво си изкарваш хляба?

      -Абе,нали знаеш,шило в торба не стои.Въртях,суках,и тук станах учителка.Сега уча гърците на български.А и синовете ми сами ме намериха и сега са тук при мен.Знаеш какъв е живота в нашия край.

Поговорихме още няколко минути и той се приготви да тръгва.Разменихме си телефоните и го предупредих,че може би ще ми трябва помощта му.Този път не за мен става дума,а за него и братята му по съдба.

  Отдалечавайки се към съседните входове,Христо отново подхвана друга позната и разтърсваща душата ми песен”Я кажи ми,облаче ле,бяло”.Дори и не посмях да му дам пари.Веднъж вече,преди години, той отблъсна ръката ми. Бе повел своята битка на българин и човек, днес,на изборите.Той ,циганинът, роден в България,бе принуден да си търси хляба в зноя на люлката на демокрацията.Събуждаше заспалите  с името на България-от чуждите вземаше пари,за родните-даром.

   Това ,с песента,бе неговата лична битка срещу системата,помляла всички нас.Замислих се,каква е моята лична битка.Може би,да напиша всичко това и да отида до избирателната урна, да пусна своето категорично НЕ на всички онези,които разграбиха България и отново със зъби и нокти драпат да мачкат живота и душите ни.Да направя каквото мога ,да върна жеста стократно.Ако мога да направя нещо и за този сърдечен и смазан народ-циганите..Ето,от съседната стая до мен се разнася познат стих,написан някога до всеки един от нас:”За да останеш,за да си потребен,за да те има и след теб дори,ти всяка вещ и образ покрай тебе,създай отново и пресътвори…Моите синове в скайпа водеха своята лична битка.

                                                         автор:Корнелия Нейкова




Тагове:   Моята,   битка,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031