Поп фолк,поп музика и фолклор

-        широк: популярна музика – това могат да бъдат изпълнения от различни жанрове и стилове, като танцова музика, оперетни мотиви, мелодии, известни песни и др.; 
-        по-тесен: с нея се определят общо стилове като "рок енд рол", "рок", "бийт", "диско", "кънтри", "фънк", "соул" ...;  
-        най-тесен: употребява се често в съчетание с думата „рок”, като „поп рок” и означава по-мелодичен, софт рок.
       Към първия аспект, популярната музика, не принадлежи класиката, въпреки, че не е малко популярна. Това е, защото се смята, че в сравнение с класиката поп-музиката по принцип е по-лека и развлекателна, по-елементарна, каквато е всяка друга музика (освен джазът).
Тук може да се зададе въпросът: „Ами поп фолкът не може ли да се причисли към поп-музиката, та той също е популярна музика?”
  Да, но не е популярен в световен мащаб, а само в България и Македония, под това име, и в Сърбия като „турбо фолк”. Всъщност, дори в Румъния, която е на Балканския полуостров, не са много наясно с този стил, въпреки че се среща там под названието „манеле”. В Турция музиката си е турска, в Гърция - гръцка, с характерните и черти, звучене, ритмика и инструменти. Арабската - е арабска. Каква е българската?
     Какво означава „поп фолк”?... Според някои означавало „популярен фолк”, според други - смесица между поп и фолк музика. Мнозина смятат, че всяка нация и страна си има поп-фолк музика. Но това не е така.    
 Понятието „фолк поп”, а не – „поп фолк”,  може да се срещне при обозначаване на някои кънтри песни, навремето, в Щатите и Австралия. Названието „поп фолк”, в световен мащаб, понякога се прикачва към изпълнения на музиканти, в чиято поп музика навлизат американски фолк-елементи. Такива са Боб Дилън, „Дъ Бенд”, Дъ Бърдс” и др.
   В началото на 90-те години, това понятие се появява за първи път в България, но със съвсем друго значение. Свързва се първоначално с името на „Хисарския поп”.  По-официални източници или специалисти го заменят с „етно-фолк”. Каква музика е това?
   Тя е смесица от български, арабски, турски, гръцки, сръбски и ромски мелодии... и мотиви от фламенко, или с две думи: „балканско-ориенталска музика”. Характерни за поп фолка са повртарящите се, еднообразни музикални и танцови ритми, специфичните ориенталски мотиви на мелодията, пеенето с извивки в арабски стил и сола, типични за маанета. Често в ритмиката се използват неравноделните тактове, което е влияние предимно от ромската и ориенталската музика. Танцът се нарича „кючек”. Той е разпространен най-силно в Турция, Гърция, Сърбия, България, Македония, Албания и в арабските страни.
      Поп фолкът се обозначава в разговорната реч с понятието „чалга”. Всъщност „чалга” означава на турски „свирня, музика”. Това е била популярната музика у нас през времето на Османската империя и Възраждането. Изпълнявала се е от смесени етнически инструментални състави, наричани „чалгии”. Тези оркестри добиват популярност с участието им на сватби, тържества и събори. Навремето чалгаджиите свирели народна музика, градски песни, известни европейски миниатюри като мазурки, валсове, полки.... Музикантите  почти не познавали ноти, свирели по слух, по памет и импровизирали солово. В по-ново време, думата „чалгаджия” се среща с по-принизяващо, иронично значение, като „дрънкащ музикант”, „несериозен, развличащ простолюдието музикант”. От 90-та година - до сега, „чалга” си остава разговорното, по-несериозното понятие, употребявано със същото иронично значение. Но  по принцип, „поп фолк” и съвременното значение на „чалга” са едно и също нещо.
        Има такива, които погрешно смятат, че чалга е по-лошата, а поп фолкът е хубавата, по-висококачествената  музика, трети мислят, че има „лош поп фолк”, наричан „чалга” и „хубав поп фолк”.  Наистина, поп фолкът търпи едно развитие, във връзка с промяната на социалната структура и културата на обществото, но запазва основния си характер. Ако в началото ритмиката и мелодиите са по свободни, разхвърляни и повлияни пряко от ромско-индийски мотиви, текстовете са по-примитивни, то в последно време се забелязва една лека промяна, в някои поп-фолк композиции навлизат, макар и частично, съвременни поп-рок елементи. Съдържанието на текстовете завоалира отчасти неприличния си характер, в редица песни започват да  звучат по-модерни електрически инструменти.
     „Поп фолкът” е изцяло  българско название, стилът е характерен за България и се развива единствено тук в този си вид. Обикновено, вокално се изпълнява от изрусени, гримирани и накичени със скъпоценни украшения певици. Особено през 90-те, те се подвизават разголени или полуголи на сцената на шоу-програми и в телевизионното студио. Текстовете са цинични и вулгарни. Напоследък се забелязва промяна, облеклото на „секс-бомбите” не е толкова свободно, прозрачно и отворено, съдържанието на песните не е така директно и грубо.
    Поп фолкът се развива през годините на демокрацията, във връзка с безизходицата в икономическо, социално и морално отношение. Изчезването на културните ценности се увеличава стремглаво, поп фолкът търпи развитие. Литературата, изкуството, театърът, киното, операта, класиката, рок-музиката западат..., чалгата разцъфтява..
    Много от хората са отчаяни и намират утеха в алкохола и в тази музика. Често тя е музика на другата, по-малката социална група, на така наречения „елит”. Слушат я мутри, борци,  първенци, новопръкнали се богаташи, угоени босове, корумпирани парвенюта, алчни мафиоти..., които събират по няколкодесетки певици и организират огромни частни чалгаджийски купони. Поп фолкът става символ на новото време, в текстовете основни теми са не само първичният, вулгарният секс, но и парите, богатството, материалните вещи и предмети.  „...Дай ми да те гепна, дънките щ" и цепна...” става демоде. На мода идва: „...Едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен...”. Срещат се заглавия като „Левовете в марки”, „100 мерцедаса”, „Милионер”, „Белият мерцедес”, „За милиони няма закони”...
  Известни представители и изпълнители на поп фолк в България са: Андреа, Софи Маринова, Азис, Ивана, Десислава, Анелия, Райна, Емилия, Елена, Гергана, Алисия, Камелия, Галена, Ивена, Малина, Борис Дали, Лиана, Милко Калайджиев, Преслава, Цветелина Йанева, Джена, Джордан, Емануела, Рени, Виктор, Дилян, Румина, Тони Дачева, Тони Стораро, Валя, Дебора, Антонина, Даяна, Траяна, Ерик, Денислав, Константин, Емануела, Джина Стоева, Бони, Илиан, Нора, Глория и други.
     Не безизвестен с любовта си към модерния поп фолк е телевизионният водещ, шоу-менът Слави Трифонов, който заедно с иначе способния си оркестър, „Куку Бенд”, с удоволствие, официално и съзнателно изпълнява и разпространява подобни комерсиални песни в този стил. Пръкват се и се развиват и продуцентски издателски къщи, като „Пайнер”, телевизионни канали и радиостанции, като „Планета”, „Фен Тв”, „Веселина”, „София кабел фолк”, „Диема +”..., дискотеките започват да се наричат „чалготеки”. Поп фолкът се комерсиализира, превръща се в истински бизнес, търговия, източник за бързо забогатяване и печелене на пари.
   Някои твърдят, че той се причислява към „хубавата музика”, или че се е развил и сега вече има нов, положителен ценностен облик. Други смятат, че в сравнение с чалгата, той е много по-изискан и високопоставен. Трети - че щом в него навлизат по-модерни поп-рок елементи, е придобил истинско, високо музикално ниво. Защитниците на чалгата  обвиняват противниците и в нетолерантност, в крайност, в агресивност. Да..., защото те самите не виждат пагубното и влияние върху човешката психика, и... поради това, че така им изнася. Ако изчезне чалгата, ще изчезнат и корумпираните продуценти, босовете на издателски фирми и телевизионните магнати, защото ще пропаднат евтините им източници за лесно забогатяване.
    В основата си поп фолкът не се е променил много, запазил е характерните си черти, ритмиката и музикалните си мотиви. Това, че текстовете не са толко цинични, и извивките и ориенталските сола – по-малко пискливи, не променя ценностната му характеристика. Поп фолкът си остава „изтисквачка за пари”. Той е музика за масовата публика, консумираща това, което плува на повърхността. Тя омайва безперспективието на заблудени младежи с „вредните си изпарения”,  опива ги с елементарните си, примитивни, просташки и тарикатски текстове, с повтарящата се до болка ритмика, с монотонното виене и анти-музикалната мелодика. Този стил е символ на простотията и бай-ганювщината в нашето общество, унищожител е на истинското изкуство. Слушайки чалгата, нормален човек затъпява и деградира. Интелигенцията ни  е отвратена от нея, разочарована е, страда, истинските музиканти не виждат изход и избавление от комерсиализарането и „чалгизирането” на музикалния сектор. Чужденците бягат като попарени, като я слушат и като наблюдават кючеците и кълченията, или се подиграват с нея, смеят се, забавляват се и „гледат сеир”.
    Между поп фолк и поп музика няма нищо общо. Между поп фолк и фолклор - също няма нищо общо, може би само някои основни ритмически структури. Фолклорът е най-съкровеното, което България притежава. И той не трябва да се бърка с поп фолка. Фолклорът ни, народната музика, са допринесли за запазване на българската нация. Поп фолкът допринася за  размиването и, за обезличаването и, убива културата, интелекта, музикалните ценности на народа ни, принизява интересите му до минимум, деморализира го. Той не „мирише на кебапчета”, защото те миришат много по-хубаво от него. Колкото е по-комерсиален, толкова е по-примитивен и хищен. Той не е нищо друго, освен „хляб и зрелище”, евтин опиум за тълпата, както и ефикасно средство за светкавично забогатяване на малката, но алчна, затънала в пари  върхушка.

 Автор: Даниел Авдала


 Уточнение: Публикацията е направена с изричното разрешение на автора.