Моите впечатления от участието ми в мероприятия на фондация "Отворено общество"  През 1996 година спечелих в България конкурс за длъжността директор на средно училище в град Завет, Разградска област, откъдето съм. Обстоятелствата тогава ме принудиха на тази крачка. Преподавател по руски език съм и тогава времената бяха такива, че се забелязваше(по политически причини естествено) отричане на всичко руско, включително и руският език. Пред опасността да остана без работа като преподавател , възползвах се от факта, че директорското място в училището където преподавах се освобождаваше. "Новите сини демократи" упражняваха натиск върху всички, които се идентифицираха с комунизма. В тази категория попадаше и тогавашният директор,човек пред пенсия, член на БКП(иначе не би бил директор,нали?). И така, много скоро след конкурса, бях изпратена на обучение в с.Приморско на международен семинар, организиран от фондация "Отворено общество". Трябва да кажа, че и аз самата, по онова време гледах на всичко това с  добронамереността и оптимизма, че се ражда нещо ново, демократично и позитивно в живота ни. Тъй като съм от район със смесено население(70% от живеещите в него са мюсюлмани, говорещи  турски език,около 15% са роми и малка част-около 15 %-българи), за мен бе добре дошло да се запозная с опита и практиките на една многонационална държава като САЩ, съчетала в себе си културите на цял свят, чийто ценности изповядваше "Отворено общество". За мен бе интересно да разбера как се постига хармония в съжителството на различни етноси, с различни култури и религии и ако намеря нещо полезно, да го приложа в работата си като директор. Трябва да кажа, че по онова време народът бе докаран до истерия в ксенофобията си и омразата си към турци и цигани(а и до ден днешен, както се оказа).Това не бе спестено и на моето училище. Вътрешният ми глас ме тласкаше да намеря формулата-толерантност на учители към децата, а също така и на родители към учителите-мюсюлмани и роми. Попаднах в гр. Приморско на един огромен форум. Там освен учители и директори, участваха и психолози, психиатри, преводачи, преподаватели по философия от наши висши учебни заведения и много учители по история. Всред последните бе и учителят по история от моето училище-турчин(изразявам се с тази квалификация за краткост, между нас). Впоследствие той се оказа един от най -върлите мои опоненти, нещо повече-в работата си като историк, прокарваше омразата и разделението. На семинара, който беше с международно участие бяхме разделени тематично в няколко групи. Спомням си само за две направления-Група за решаване на конфликти и група "между културни отношения". Имаше и още няколко тематични групи, но не си спомням с какво се занимаваха те. В моята група"между културни отношения" участваха и чужденците.Всъщност,  само тази група бе международната. Имаше представители на Гърция(бившия културен аташе на Гърция в Канада), Дания, Франция, Поругалия. Всички тези гости се занимаваха в техните страни с проблеми на етническите и религиозни общности. С нас работеха психолози, провеждаха се психотренинги, отработваха се задачи във вид на игри с една единствена цел-да се запознаем с техники за туширане на конфликти вътре в общности от различен характер,в търсене на обединяващото и елиминиране на различията. За директорите,в моя случай се провеждаха и показни как се работи в екип, как се създава "мозъчен тръст" при обсъждане и решаване на проблеми... Общуването между нас се осъществяваше на английски език с помощта на преводач, наета преподавателка от английската гимназия в Ловеч, оказвала съдействие и на други мероприятия от този род, а и на групи и специалисти,комисии и представители на ООН в България. Част от тренингите бяха свързани с така наречените "психо атаки" към нас, целящи пълно изригване на негативни натрупвания във  у всеки един от нас. Всичко това бе насочено към промиването на мозъците ни, към осъзнаване на мисията на всеки един  и зареждане с фанатизъм към "новите демократични ценности". В нашата група имаше и лидери на малцинствата-ромите от Столипиново, имаше турци от Кърджалийско. След занятията,вечерно време се организираха забавления, където можехме да обменяме информация с чужденците за живота и проблемите в техните страни. Трябва да кажа, че се създаваше атмосфера на небивал ентусиазъм и оптимизъм(такива каквито виждаме по всички "реалити шоу" на американските програми по телевизията). Тогава си задавах въпроса-кой и защо плаща всичко това-скъпия хотел, вечерите, преподавателите,  преводачите. Обяснявах си, че кой друг , ако не американците, плащат всичко това, сляпо вярвайки, че" ето това е истинската грижа за демокрацията в света".Сравненията между ограничението за контакти между народите от изток и запад по време на комунизма и сегашните опити за сближаването ме зареждаха с оптимизъм. Въпреки всичко, самата аз, колкото и наивна да съм била, съм си давала сметка, че нищо не е случайно и трябва да съм много внимателна с какво ми пълнят главата. Трябваше да внимавам как точно и какво точно да допусна в работата си, за да мога един ден с чиста съвест и достойнство да застана пред хората и да заявя , че съм направила всичко, което мога, за  да осигуря нормална атмосфера за работа в повереното ми училище и да запазя отношенията на толерантност, уважение и доверие между нас-обикновените хора незасегнати от политиката на разделение. Едва по-късно,. отново като директор, започнах да долавям,че всичко това не е нищо друго освен една огромна манипулация.зад прикритието"човешки права и свободи".Започнаха да се прокрадват опити в училището ми да нахлуват представители на ДПС, СДС и новообразувани ромски формации. И всички техни лидери бяха и родители на деца от повереното ми училище. За щастие, оказах се с по-силни инстинкти. Говоря за инстинкти, защото тогава все още не напълно осъзнавах, че всичко което се случва-политизиране на образованието, слагане на разделителна линия между етносите,домогване до контрол над управленските кадри и прокарване и на други(мафиотски,икономически )интереси е целенасочена политика на превръщането на страха от загуба на работа от една страна и фанатизъм към идеите на "демокрацията" от друга в оръжие в ръцете на шепа хора. За щастие, ценностната система, която имам ми помогна да неутрализирам всички опити на партии,политици,"демократи" и да ги държа далеч от училището и децата. Ето това беше "промиването на мозъци", съчетано с продажността на нашите правителства. Стигна се до там,че групичка от учители, под лидерството на историка станаха моя опозиция, засякох техни опити да саботират работата ми като търсеха съдействие от кмета на общината(ДПС). Дочух през вратата на кабинета на кмета,че се жалват от мен, "че за всичко г-жа Нейкова"се позовава на закони, параграфи и решения на институциите".Ето защо, казваха те, нашите човешки права трябвало  да бъдат защитени,като се променят някои законови положения и се позволи по-голяма свобода в училището да влизат пари и помощи от родители, които имат силни позиции в партиите и фирмите около тях". Да се разшири спонсорството един вид без контрол парите за децата какъв произход имат.". По-късно,може би година или две, пак под егидата на "Отворено общество" в училището ми дойдоха емисари, с програма за преподаване на философски знания на децата от началните класове. "Философия за деца"се казваше програмата, а неин осъществител бе Александър Стойчев, преподавател по философия в един от ВУЗ в гр.Варна, специализирал в САЩ, в структурите на Отворено общество. В темите  се разглеждаха основните философски категории, началните учители от училището бяха заставени(самите те не показаха голям интерес към това) от регионалния инспекторат на МОН, чийто началник бе Пейчо Георгиев Впоследствие, по времето на правителството на Иван Костов той се кандидатира от листата на СДС за кмет на гр.Разград. активно да участват с разработки на уроци по подготвен от Стойчев за тази цел учебник. Накрая на курса се даваха удостоверения и оправомощяване за работа по тази дисциплина в часовете по СИП(свободно избираема подготовка) в училищата и в ЦРД(центровете за работа с деца). Сега,след толкова години си давам сметка какво е това "промиване на мозъци", кого обслужва то и какви са резултатите от всичко това. Заради позициите ми по тези въпроси-деполитизация на образованието, ограничаване на достъпа  на религиозни секти, прикрити като СДС(имах и такива случаи), яростна съпротива срещу опитите на моите началници да ме направят съучастник в ограбването на училището(имахме 1131дка училищни земи) в продължение на три години водих война с институциите в региона като на моя страна е цялото население. Уволниха ме,принудиха ме да емигрирам като ми отрязаха всички пътища за работа. Имах покана за зам.кмет, секретар на община като независима. Йордан Соколов, тогава председател на НС , издигнат за депутат от нашия избирателен район е заявил: "Докато ние сме на власт,за Корнелия Нейкова работа в страната НЯМА да има. Тогава направих изявление пред моите съграждани, че ръцете ми и онова, което имам в главата и сърцето си никой не може да ми отнеме, отказвам да съм марионетка и да служа на чужди интереси и че хлябът, който моята Родина ми отказва ще го потърся накъде другаде. И до днес имам обичта на съгражданите си,вече десет години след заминаването си. Та ето това са "ценностите на демокрацията" - на "синята демокрация" у нас-РАЗДЕЛЯЙ И ВЛАДЕЙ. Автор: Корнелия Нейкова Атина 18 септември 2009 г.

Честит първи април..

Достойно е твоето поведение! Знам , че фондацията на Сорос е една структура за насаждане на етническа омраза . Между етносите в България омраза няма и затова я раздухват .
Твоят опит с подобни структури трябва да стане достояние на повече хора !
Поздрав , Панацея !

Благодаря ти най-добричко същество.С теб животът ми придобива светлина и радост.

Благодаря ти Панацея .И аз се питам как да постъпя,какво още да направя да огранича тази зараза.Вярвайте ми,бих направила всичко самои само да стопя омразата както между отделните хора-националисти,ултраци,скинари и всякакви подобни,така и между етносите.Та нали всички ние сме хора? Толкова са прости нещата.Ние хората ги правим сложни.

Събитията се повтарят с други имена и действащи лица
Баща ми стана кулак, взеха ми имуществото- едра земеделска техника. Имало радостни, но майка ми запомнила думите на една добра жена: "Златни ти ръце и ум няма как да вземат. Ти, сирак от балканската война спечели това с упорит труд.Ти донесе новото в селото ни и затова, пак ще успееш..."
Но... той успя от тормоз да се пресели на оня свят...,а един от тогавашните управници доволно заявява : Това е нашата цел, да унищожаваме остатъците на капитализма...
Въпреки всичко днес аз не изпитвам омраза и нямам желание да се занимавам с писане на анти комунистически заклинания...искам всеки да намери доброто в себе и и държавата ни да стане добро място за работа и живеене...

06:38 - насочих към постинга! Ето тук
автор: zaw12929 категория: Политика
прочетен: 3 коментари: 0 гласове: 0
последна промяна: 07:02


Случайно или не, но се оказва, че фондацията на Сорос "ОТВОРЕНО ОБЩЕСВО" е една структура за насаждане на етническа омраза . Между етносите в България омраза няма и затова я раздухват .
Твоят опит с подобни структури трябва да стане достояние на повече хора !
Прочетете :

http://kpandjarova.blog.bg/politika/2011/04/01/otvoreno-obshtestvo-quot-i-demokratichnite-cennosti-razdelia.720330

zaw12929 ,Благодаря ти най-искрено за съпричастността.Проблемът за съжаление се задълбочава.Но поне сега,когато знаем всичко това,как се действа чрез пропаганда,чрез промиване на мозъци да заемем правилна позиция и никога да не допуснем това.Горда съм с теб,че не си допуснал след всичко,което си преживял да се озлобиш.само човещината и личният положителен пример могат да ни помогнат в тези времена разделни.Поздрави и успех!