Промоция  на  новата стихосбирка на 
                          Валентин Йорданов

   Пристъпвам  да споделя тези мои мисли , осъзнавайки колко е трудно да се вместваш с емоциите си в хладното съобщение на фактите и да разказваш безпристрастно за силно духовни неща от живота ни,особено когато вече веднъж си дал емоционална оценка по въпроса.Но ако го нямаше духовното начало,ако изворите на красота около нас в миг пресъхнат,ние ще се озовем в онази мъртва зона, която мнозина  и особено днес определят като забрава или загуба на ценностите, други откровено наричат тази духовна пустота „чалга”, както   и запълването и със съмнителни по произход и качество „творения „.  Жадни за известност , слава  и пари последователи на грозното и пошлото ,в последните години с истерични крясъци и безпардонност заеха трайно място в нашия духовен и културен  живот.И всред тази „културна” смрад , достойни  творци, с душа и талант , бавно и мъчително проправят път към човешката душа. Сгърчена от разочарования и мизерия и в същото време жадуваща за онази капчица нежност и красота, душевността на всеки един от нас ликува ,когато до нея нежно се докосват изящното слово  и  душевност и честната гражданска позиция.

               Под патронажа и със  съдействието на  госпожа Николина Кадийска , последователен поддръжник на българщината и собственик на вестник „България днес”,  на 26 септември 2010 , в едно малко атинско кафене част от българската  художествено-творческа интелигенция, родолюбци и ценители на литературата и изкуството се събраха по един изключително приятен повод- промоция на най-новата(за сега) стихосбирка „Пеперудени коне” на талантливия млад български поет Валентин Йорданов. Още от самото начало се създаде задушевна,непринудена атмосфера.Самият поет ,както винаги скромен и смирен,отрича да има някаква заслуга за сътвореното от него.Той искрено вярва,че е само един „проводник” на божието слово .За поет като него се оказа по-лесно да излее чувствата си в стихове и да остави другите да говорят,отколкото сам отново да говори за  интимни чувства пред публика.Имах възможността да се запозная с творбите му преди тази среща и да споделя впечатленията си в настоящия блог .Самият поет споделя,че любовната лирика не е неговата тръпка в стихоплетството.За него голямата болка и страст е България, народът ни,тежката орисия на един славен и героичен народ.Той определя себе си като" социален" поет. Но въпреки това, с времето са се родили и такива лирични стихове, достойни да заемат място в поредицата от негови стихосбирки. Самото представяне на стихосбирката се превърна в истински значимо културно събитие ,ако се съди по вълненията на публиката ,въпросите,които летяха от всички страни към автора и желанието на всички да се докоснат лично до един поет,разпръскващ около себе си светлина.Някои от присъстващите изразиха увереност,че това е един от бъдещите класици в българската литература.Неговото прогресивно творческо развитие дават ясна заявка за това.Четейки или слушайки стиховете, багри от чувства, злато и звезден прах те галят. Затваряш очи и усещаш зениците на реката, които отразяват светлините на вселената. Те галят женската сетивност и те понасят към нови светове-нежно,диво,необуздано…

Стихосбирката на Валентин Йорданов  „Пеперудени коне” е поредния щрих от многоцветната и ярка палитра на поета на тема любов - към майката, Родината ,любимата, хората…..Думи балсам, думи отрова, думи лечител, думи надежда… Образност, която провокира, сетивност, близка до божественото.Стихосбирката „Пеперудени коне” ни запознава още по-добре със  скритата за много от нас мъжка душевност и ранимост., както и предизвикателството и отговорността да си жена-убиец и вдъхновител на чувства.Жената –муза !!!

Може би,някои ,прочели мои предишни постинги ще открият автоплагиатстване и е логично да бъда заподозряна в липса на фантазия и ограничен словесен ресурс.Да,признавам си този грях,че в определена степен съм стъпила на вече казани от мен неща,но…В конкретния случай  се оказа много трудно да си различен във формата,по простата причина,че тази  поезия е емоционална и  силно въздействаща и провокира да се реагира спонтанно.А първичното чувство е най -вярното и истинско.Аз избирам да  се доверя на първичния изказ ,отколкото да жонглирам с думите .Особено когато говорим за експресивната функция на езика.

честито на Вал!!!чудесник е Той!

Да,да му е честито.Ако ви интересуват снимки от събитието,посетете профила ми във Фейсбук,със същото име.Тук е доста трудно да ги публикувам защото са твърде големи и би затруднило оформлението.Поздрави!

Благодаря ти, но силните думи не са нещо което би ме трогнало пред силните души, силните чувства и силните емоции... Всъщност не се случи нищо кой знае какво пред шепа жадни за слово хора, но пък беше от сърце и отпечатъкът от тази среща ще бъде белег в сърцето ми! Поклон пред всички ония които смятат все още, че словото е по-важно от чашка със обичаен събеседник в почивните дни!

Как да те разбирам?От една страна поклон за онези,за които словото е по-важно,от друга страна"силните думи не са нещо,което би ме трогнало пред силните души."Приемам за себе си,че силни думи без чувства и емоции са само думи..и все пак словото е инструмент на духовното.Мисля,че това е.Във всеки случай именно за това е словото-с него да полетиш,да мечтаеш,градиш и събаряш.А онова на чашката,аз му казвам празнословие,или по нашенски комуникация,може и бръщолевене.От нас си зависи за какво използваме думите.Все пак усилията ти са оправдани,дерзай,момче!