В няколко последователни постинга Ви представих писателя и гражданина Красимир Бачков.Със съзнанието ,че едва ли съм направила достатъчно, за да се усети в пълнота неговата философия за света и живота ,представям на вашето внимание един наистина отчаян призив към всички нас. Ако не бях публикувала, този , и аз не знам как да го нарека- вик, вопъл, призив или декларация, в мен би останало усещането за несвършена докрай работа. Винаги гугъл може да ни подаде информация за него и творчеството му, но в случая говори гласът на човека и гражданина Красимир Бачков, към който се присъединявам безрезервно. Вярвам,че гласът му не е "глас в пустиня", колкото и трудно да е пробуждането.

ИСКАМ  СИ  ЖИВОТА !

     Все по-често напоследък се питам къде живея – в реален свят, или в извратена постмодернистична холивудска продукция. Като пошъл сън ми се виждат уродливите физиономии на псевдоводещите Милен Цветков, Азис, Николай Бареков и Слави Трифонов. Чалгарщината, завладяла националния ефир по-зле и от лош наркотик, обърква представите на хората за света и неговите ценности. Добро и зло се смесват на екрана и, обратно на законите на логиката и детските приказки, злото побеждава. Така излиза, че ние, хората, в скоро време ще се самоубием. А нали във всяко живо същество под небето, е заложен инстинктът за оцеляване? Нали именно в този инстинкт, се корени стремежът към добро? Лошото знаем, че трябва да загине по един или друг начин. Защо отвсякъде и по различни начини ни подтикват към насилието и смъртта? Защо сменят истински стойностните неща в живота ни, със сурогати? Кому пречим не с друго, а с факта, че ИЗОБЩО НИ ИМА? Защо убиват българската литература, българската музика, българската култура, българското самосъзнание изобщо? Защо налагат по най-брутален начин, отвратително тъпи сапунки като „Перла”, в праймтайма на националните телевизии? Защо искат да ни убедят, че в България живеят само простаци, цигани,турци, мутри и непълноценни хора? Защо понякога се налага  дори да съжаляваме, за „бай Тошовото” време? Вярно, че тогава нямаше свобода на словото и печата, нямаше дори най-елементарни човешки свободи, но хората се стремяха към ценности на духа и дори ги постигаха! АБСОЛЮТНО всички стойностни български филми, бяха направени по времето на един тоталитарен, фалшив строй като социализма. А сега, когато се предполага, че свободата на инвестициите може  да провокира създаването на най-добрите филми, книги, музика и постижения в науката,техниката, здравеопазването и най-вече образованието, всичко тотално се срива?! Защо се унищожава България?

    Тия въпроси ме карат да се чувствам несигурен в собствената си страна и да гледам на всеки, едва ли не като на враг. Те ме правят неоправдано агресивен и мнителен. Те ме променят като човек и личност! И как да живееш непрекъснато в свят, в който се толерира лъжата, кражбата, насилието и бруталността, и да се чувстваш нормален човек? Защо трябва някой да ми внушава, че съседът ми, който е български турчин, непрекъснато ми мисли злото? Какво толкова имаме да делим, в крайна сметка? Слънцето и небето са едни за всички! Дните ни на тая земя са броени, а ги пилеем, сякаш ще живеем векове. Защо се оставяме да ни манипулират злодеи, за които върховен Бог са парите? Какво можем да направим в отговор? Как да се защитим? Как да опазим децата си от злото?

  Аз съм обикновен човек, с някои качества и доста недостатъци. Като повечето хора, впрочем. Обичам да ходя за риба, да пътувам, дори да мързелувам. Когато работя, искам работата ми да е добре свършена. Една работа или е ще е добра, или хич няма да я започвам! След добре свършена работа, ми е сладко да си пийна една ракийка привечер, да си отпусна душата с най-близките си. В такива моменти се чувствам жив. Напоследък все по-рядко ми се случва - да се чувствам жив.

    Обикновено не сънувам, но тази сутрин сънувах странен сън. Всяко лято ходя на палатка с приятели, близо до устието на Камчия. В съня си аз крещях срещу всичко лошо, което ни залива ежедневно от медиите и в живота. Странно, но бях на самото устие на реката и край мен имаше още много хора, които също крещяха. По някое време разбрах, че вече не издържам на тоя бряг и съвсем импулсивно тръгнах към отсрещния. След мен, като ме хвана за ръката, тръгна друг човек. За него се хвана трети и така заедно излязохме на топлите, безкрайни пясъци по посока на Шкорпиловци. Преминавайки през студената вода, сякаш смъквахме всичко мръсно и лошо от себе си. На другия бряг грееше слънце, хората край мен вече не крещяха, а се радваха и се чувствах по-жив отвсякога. Просторът пред всички бе толкова необятен, сякаш бяхме открили нова земя.

  Знам, че това е само един сън. Но не е ли един малко по-дълъг сън и животът ни? Защо в него са се вселили страшните чудовища на политическите и финансови уроди?  Защо да не живеем според Божията воля истински свободни, да се обичаме, уважаваме и да се радваме на дните си? Защо да не работим и създаваме, а трябва да се мразим и рушим? Аз не желая натрапеният ми кошмар,  от хора с власт, пари и сила! Не желая да убиват и бъдещето на децата ми! ИСКАМ  СИ  ЖИВОТА! Сега!

 Ако и вие го искате, пишете ми на личният адрес: kbachkov@abv.bg ! Надявам се заедно все някак да намерим начин, да преминем на другия бряг!

                                                                     Красимир  Бачков


 Уточнение: Материалът се публикува с изричното разрешение на автора.

Моите уважения.Тук не става въпрос за конкретните имена, а за основното послание на автора.Той с тези имена свързва грозното и пошлото около нас.Вие ,може би имате някой друг предвид.Въпросът е кой как разбира стойностното и как го проповядва в обществото,от което се очаква да оцелее и пребъде духовно.А коя е опорната точка за красивото и стойностното-култура,изкуство,история,литература,кино,театър,фолклор и много други сфери,като не на последно място и съпоставимост със завоеванията и постиженията на световната цивилизация.